САМОДВЍЖЕЩ СЕ, -а се, -о се, мн. -и се, прил. Книж. За предмет, устройство и под. – който се движи сам, обикновено задействан чрез специална система. Всъдеходите с дистанционно радиоуправление могат да бъдат не само самодвижещи се прибори за наблюдение. Вече има предложение да се снабдяват те с приспособления, които напомнят механичните ръце, повтарящи точно движенията на ръцете на оператора. М. Ганева, ГМ (превод), 185-186. Великобритания въвежда самодвижещи се автомобили. Те ще се движат с помощта на система от сензори и датчици. ЖЗ, 2013, бр. 29, 2. По улиците на Лондон бяха показани най-големите самодвижещи се играчки в света. Мечокът може да ходи сам, да поздравява и да се кланя. К, 1972, кн. 2, 40. Самодвижещи се стълби. Самодвижещи се корабни модели. Самодвижещ се снаряд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)